Западният свят отбеляза Денят на Реформацията
Протестантската нравственос, възпитала като основни полезности аскетизма и методична работа като главно обвързване в живота и лимитирано облекчаване от нейния артикул, водят до изцяло ново събитие - Духът на капитализма. Така се започва бурното развиване на тези страни и надмощието над разсъдъка и науката над църковната власт.
Малцина са българите, които знаят, че през вчерашния ден по традиция е църковният Ден на Реформацията и Ден на вси светии. Числото на осведомените би било от порядъка на 200 000 жители, съгласно статистиката на РЛ/Германия, показала с него протестантите у нас през 1999.
Датата не е случайно определена – това е денят, в който 1517 Мартин Лутер заковава фамозните си 95 тези на вратата на Витенбергската катедрала, напомня Медиапул. За всички останали евангелски църкви на Стария континент този ден приема смисъла на празник директно след сключването на Вестфалския мир, с който се поставя краят на 30 - годишната война в Европа сред католици и протестанти. С контракта от Мюнстер 1648 европейските евангелски църкви се институционализират като самостоятелни, а като цяло графствата и страните с преобладаващо протестантско население са приети за законни в правото им на суверенно битие, като неподчинени на Римокатолическата черква територии. За евангелските християни тази дата и до през днешния ден остава празник на Реформацията. С течение на времето, под въздействието на католицизма и при процесите на секуларизация, се трансформира в Хелоуин.
В интервала на всички тези процеси в Европа – в интервала на Реформацията и Просвещението – България се намира под Османско иго. Въпреки интензивните контакти на българските католици към П. Парчевич и П. Богдан с католическа Европа, националноосвободителните ни желания остават изолирани и неподкрепени извън през 17 и 18 век.
България остава изолирана от съществени процеси, протичащи в Европа – църковната и произлязлата от нея социална Реформация. Църковните и публични процеси у нас се движат под масираните опити за надмощие от страна на гръцката православна черква и при интензивно елинизиране, изключително в южните български области. Стремежите на Софроний Врачански и Паисий Хилендарски да подтикват построяването на църковна и национална еднаквост не дават незабавно сполучливи и забележими резултати. Българското Възраждане се явява един муден, последователно добил форма, еднаквост и цел развой, който едвам в последната си фаза, от 1800 до Освобождението има онази лична, характерна активност, която го характеризира като прогресивното време в историята ни.
Българският протестантизъм
Около 1800 година и в първите две десетилетия на 19 век се заражда и българският протестантизъм. Интересното и особеното в него като събитие е началото му - положено е като резултат от усилието на прогресивни православни българи за промени в църквата и обществото. Тоест, не става дума за развой, импортиран непосредствено извън или принудително. Това реформаторско изпитание и начален православен новаторски миг се показват в търсене на способи за изчистване на църквата от поверие, от закостенялостта и ритуалността, в стремежите за служение на понятен, съвременен, приказваме роден език, както и в желанието за един деен християнски живот, чиято нравственос и морал да служат прогресивно на обществото.
Паралелно на тези процеси и след началната им фаза, на територията на българските земи в Османската империя стартира дейна задгранична мисионерска работа. По-късно се развива обща – българска и чуждестранна- мисионерска активност, до момента в който най-после българският протестантизъм се еманципира и стартира да строи обичаи върху положения личен постоянен богословски и етичен пиедестал.
Българските протестанти имат своето историческо място и забележителен принос в битките за национално избавление, в битките за освобождението на Македония, за развиването и обособяването на прогресивната просвета и обществено- политическо развиване у нас, както и в развиването на стопанската система ни. Протестантите взимат ефективно присъединяване в организирането на младата българска страна. Много наши министри, държавни чиновници, общественици и учители са възпитани в фамозния Роберт лицей в Цариград – евангелското образователно заведение със забележителна известност.
Първият превод на Библията на съвременен български език
Първият български вестник “Зорница ” е точно протестантски. Приносът на протестантите в България по време на Възраждането ни е обвързван, несъмнено, на първо място с цялостния превод на Библията (1871) на съвременен български език. Както и с разпространяването на християнска и духовна книжнина, цялостната книжовно-просветителска работа, построяването на учебни заведения от съвременен западен вид, които изместват дефинитивно килийните, построяването на просвета и архитектура, които приближават или по-скоро връщат родината ни до западната, към която е принадлежала исторически до Османското иго.
Наред с ролята им на цивилизационни, прозападни фактори, мисионерите и българските протестанти спомагат мощно за запазването и укрепването на българското народностно схващане. По време на погромите при Априлското въстание през 1876 година точно протестантските мисионери и българските протестанти ще провокират с петициите и делегациите си в Западна Европа и Съединени американски щати превръщане на погледа към България. Изнасянето и разгласяването обстоятелствата за кланетата и за самото въстание води до главно преразглеждане на европейското отношение към страната; в резултат на това единствено година и половина по-късно западните сили поддържат дефинитивно политически идеята на българите за национално избавление и самостоятелност, въпреки да се преценяват с съветските и турски ползи при договорите от 1878 в Сан Стефано и Берлин.
Социалната активност е региона, в която още веднъж протестантите вършат първите крачки у нас– първите детски градини и сиропиталища с учебни заведения за деца и юноши до 16 години, гимназиите по западен модел са протестантски. Болници и домове за небогати се построяват и управляват от протестанти. Икономическото и банковото дело се развиват под благотворното въздействие на западния и българския протестантизъм, като финансистите и бизнесмените ни следват преобладаващо в протестантски страни – в швейцарски, немски и британски образователни заведения.
Хенри Ливс, Бенджамин Баркер, доктор Елаяс Ригс, доктор С. Хамлин, Чарлз Морз, доктор Алберт Лонг са измежду най-известните имена на западни протестанти, които в задачата си на Балканите остават вечно свързани с българската историята. С доктор Ригс и доктор Лонг над превода на Библията работят Петко Р. Славейков и Христодул К. Сечанов.
“Най-грамотната книга, що имаме в езика си ”
Преки образци откриваме в интензивните връзки с протестантите на доста български национални будители и общественици, сред които Иван Вазов и Петко Каравелов. Пенчо Славейков написа: “Преводът на Библията туря завършек на езиковата суматоха и на боричкането на всякакви наречия за състезание. “ Ст. Михайловски е не по-малко пряк: “Българският превод на Библията – протестантското издание – е най-грамотната книга, що имаме в езика си. “ А проф. Ив. Шишманов, огромният български културолог и книжовен историк, признавайки изключителните заслуги на протестантските мисионери в културно-просветно отношение, отбелязва нееднократно трудолюбието и скромността им. И обществено насочва апела си до младия мисионер доктор Ригс: “Най-сетне няма ли самичък господин Ригс да се насърчи и опише нам (на необятната общност, бел. ред.) своята толкоз плодовита и многостранна активност? Пред вратата на вечността скромността – тази толкоз висока и рядка добродетел за всеки един млад публичен деятел – се трансформира в недостатък. ”
Борбите за самостоятелна национална черква
Като един от най-важните процеси в историята на българското Възраждане се развива битката на българското общество за основаване на самостоятелна национална черква. Множество исторически проучвания преглеждат разнообразни аспекти на този основен миг в построяването на актуалната българска нация. Но един едва прочут и незадоволително проучен епизод от събитията, свързани с битката за суверенна българска черква, е активността и помощта на протестантските мисионери. А тя не е дребна.
Трети април 1860 година остава в българското национално схващане като Българският Великден. На този ден, при тържествената Великденска работа на българската общественост в Цариград, Иларион Макариополски прогласява независимостта на българската православна черква от Цариградската фанариотска патриаршия. Тази решителна стъпка на българските духовни водачи провокира гневна реакция от страна на Цариградската патриаршия. Тя се обръща към Високата врата с искане Иларион Макариополски и всички, свързани с акцията от 3-ти април, да бъдат заточени. Протестантските мисионери на Балканите с внимание и състрадание наблюдават напъните на българския народ за църковна самостоятелност. През месец ноември 1860 доктор Елаяс Ригс неколкократно упорства пред американския пълномощен министър в Цариград, Джеймс Уилямс, да се застъпи пред Високата врата в отбрана на българската идея. Посланик Уилямс поема ангажимент, дружно със своя английски сътрудник Хенри Бауър да подхващат общи дейности в отбрана на Макариополски и българските православни водачи. Практически на този стадий протестантите се явяват единственият външен фактор, симпатизиращ на българската идея.
Преговори с Евангелския съюз
Към Евангелския съюз в Цариград е отправена молба за договаряния с последна цел присъединението на Българската православна черква като независима част към Евангелския църковен съюз. Тодор Ст. Бурмов, Никола П. Тъпчилещов и доктор Захари Струмски са излъчени като представители на българското църковно-православно придвижване. От страна на мисионерите е излъчен комитет за договарянията в състав доктор Мюлинген, п-р Сахаджян и доктор Е. Ригс. Двете страни изпитват същински благосклонности между тях. В отхвърлянето на фанариотското владичество мисионерите припознават новаторски дух, а българите откровено ценят самостоятелната и безкористна позиция на мисионерите. В резултат на договарянията е направен меморандум, подписан от епископите и свещениците, както и от видни членове на българската православна черква, изпратен от Евангелския съюз до посланиците на протестантските страни в Цариград: Англия, Съединени американски щати, Холандия, Швеция, Дания и Норвегия.
В неговите 10 точки се разказва историята на битката за независима българска черква, обсега и справедливостта на настояванията за такава, като се приканва за неотложни общи дейности в отбрана на една възможна, новосъздадена българска самостоятелна черква, подслонена в Съюза на Евангелските църкви. За следващ път, както сочи развиването на историята на Балканите, съчувствието на протестантските мисионери се разминава с политическите тактики на държавните управления на изброените западни протестантски страни.
Въпреки изказаните благосклонности към българската църковна идея, съответни политически дейности от страна на западните протестантски страни пред Високата врата през есента и зимата 1860 не са подхванати. Очевидно правилата на дипломатичност и ненамеса във вътрешнополитическите проблеми на една суверенна страна, не разрешават на тези страни да съучастват на стремежите за национална и църковна самостоятелност в границите на Османската империя посредством политически напън.
Протестантските мисионери изпращат петицията си и до централния Евангелски съюз в Лондон, чието управление неотложно я разгласява, а ръководителят му Колинг Ърдли изготвя ревю до английския външен министър Джон Ръсел. За страдание и тези старания на мисионерите остават без политически последици. Междувременно натискът върху българските водачи на придвижването доближава връхната си точка.
На 24.02.1861 Цариградският патриарх Йоаким II привиква църковен събор, на който се лишава епископския ранг на българските владици Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски. С този акт е отправено и искане дo султана за тяхното изпращане в изгнание. И този път на страната на българските православни владици са единствено протестантските мисионери. На застъпничеството им за живота на Макариополски, Авксентий и Паисий откликват този път английският, пруският и датският посланици и заточението на тримата православни владици краткотрайно е избегнато.
Как не ставаме част от протестантското изповедание
Българските православни дейци са подготвени да сключат контракт с Евангелския алианс, който да ги разгласи за част от протестантския милиет, като в този контракт виждат един фиктивен акт, обезпечаващ независимостта на Българската черква. Може би един феномен в протестантството като Англиканската евангелска черква, която резервира обрядност и е държавна, оказва помощ да се реализира обща визия. Други образци са били налице с институционализираните като държавни скандинавски лутерански църкви, при които известна обрядност също е налична. Протестантските мисионери на Балканите идват обаче преобладаващо от свободните евангелски, методистки и конгрегационни (конгрешански/презвитериански) църкви. И държат при договарянията на главната дефиниция в контракта за съюза с православните църковни представители. В нея категорично се споделя, че “Светото Писание на Стария и Новия завет е единственото предписание на религия и каузи ”.
С този параграф от контракта де факто се изключват като средство за избавление ритуалите, спомагателните трудове и предания, житията на светците и молитвеното покровителство и ходатайство на светци и Богородица. Българските православни водачи не се вземат решение на такова дефинитивно изповядване само на престижа на Светото Писание и съюзът не се подписва. Препятствие се трансформира в действителност това, което съставлява фундаментът на протестантството, на културата и манталитета на протестантските страни – признаването и позоваването само на Библията като годен престиж – и от тук произлезлите протестантска персонална и обществена нравственос и морал, моторите на прогресивното обществено-политическо и икономическо развиване на Запад.
Борбата за самостоятелна българска православна черква продължава още десетилетие - до издаването на формален ферман за признаването ѝ от Високата врата. Протестантските мисионери в действителност са били на прага на извънреден триумф на своята активност измежду българите – официално целият български народ би станал част от протестантското изповедание, евентуално със своя черква, от вида на посочените към този момент англиканска евангелска или държавно-лутеранските евангелски скандинавски. А може би добра опция, положително решение би представлявал просто един общ съюз от самостоятелни църкви.
Очевидно е обаче, че единствено един номинален резултат, без еднопосочното и само позоваване на престижа на Светото Писание, не отговарял на полезностите на протестантските мисионери. Двете страни не престават да се отнасят с почитание една към друга, само че православните представители също не са били подготвени да се решат на окончателната промяна – т.е. реализиране освен на църковна самостоятелност, а на същинска реформация в богословски и църковно-институционален аспект.
Евангелските църковни дейци виждат на първо място извънреден смисъл в главните учения на протестантската реформаторска идея за християнската религия и живот, и не са подготвени да подценен посланието, на което били чиновници. От тук нататък обаче те не стопират с поддръжката си, а старателно не престават да подкрепят усилието на православните българи за самостоятелна черква, редом на мисионерската си грижата за обособените, обособили се към този момент и разрастващи се български протестантски общности и църкви.
И до през днешния ден остава открит историческият въпрос - както пред протестантите в родината ни, по този начин и пред прогресивните православни християни - с какво ориста на българския народ, неговото национално, културно, икономическо и политическо развиване биха били разнообразни през последните 145 години, в случай че през тези трагични събития православните църковни водачи бяха взели друго решение. Може би едно рационално решение през днешния ден за оптимално доближаване и съдействие, за търсене в междуцърковен разговор на библейско-богословско общото и превъзмогването на исторически зародилите разлики ще даде отговор за идващите 145 години. За църквите и обществото, за духовните, икономическите и политически процеси у нас. За българската Реформация.
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
Малцина са българите, които знаят, че през вчерашния ден по традиция е църковният Ден на Реформацията и Ден на вси светии. Числото на осведомените би било от порядъка на 200 000 жители, съгласно статистиката на РЛ/Германия, показала с него протестантите у нас през 1999.
Датата не е случайно определена – това е денят, в който 1517 Мартин Лутер заковава фамозните си 95 тези на вратата на Витенбергската катедрала, напомня Медиапул. За всички останали евангелски църкви на Стария континент този ден приема смисъла на празник директно след сключването на Вестфалския мир, с който се поставя краят на 30 - годишната война в Европа сред католици и протестанти. С контракта от Мюнстер 1648 европейските евангелски църкви се институционализират като самостоятелни, а като цяло графствата и страните с преобладаващо протестантско население са приети за законни в правото им на суверенно битие, като неподчинени на Римокатолическата черква територии. За евангелските християни тази дата и до през днешния ден остава празник на Реформацията. С течение на времето, под въздействието на католицизма и при процесите на секуларизация, се трансформира в Хелоуин.
В интервала на всички тези процеси в Европа – в интервала на Реформацията и Просвещението – България се намира под Османско иго. Въпреки интензивните контакти на българските католици към П. Парчевич и П. Богдан с католическа Европа, националноосвободителните ни желания остават изолирани и неподкрепени извън през 17 и 18 век.
България остава изолирана от съществени процеси, протичащи в Европа – църковната и произлязлата от нея социална Реформация. Църковните и публични процеси у нас се движат под масираните опити за надмощие от страна на гръцката православна черква и при интензивно елинизиране, изключително в южните български области. Стремежите на Софроний Врачански и Паисий Хилендарски да подтикват построяването на църковна и национална еднаквост не дават незабавно сполучливи и забележими резултати. Българското Възраждане се явява един муден, последователно добил форма, еднаквост и цел развой, който едвам в последната си фаза, от 1800 до Освобождението има онази лична, характерна активност, която го характеризира като прогресивното време в историята ни.
Българският протестантизъм
Около 1800 година и в първите две десетилетия на 19 век се заражда и българският протестантизъм. Интересното и особеното в него като събитие е началото му - положено е като резултат от усилието на прогресивни православни българи за промени в църквата и обществото. Тоест, не става дума за развой, импортиран непосредствено извън или принудително. Това реформаторско изпитание и начален православен новаторски миг се показват в търсене на способи за изчистване на църквата от поверие, от закостенялостта и ритуалността, в стремежите за служение на понятен, съвременен, приказваме роден език, както и в желанието за един деен християнски живот, чиято нравственос и морал да служат прогресивно на обществото.
Паралелно на тези процеси и след началната им фаза, на територията на българските земи в Османската империя стартира дейна задгранична мисионерска работа. По-късно се развива обща – българска и чуждестранна- мисионерска активност, до момента в който най-после българският протестантизъм се еманципира и стартира да строи обичаи върху положения личен постоянен богословски и етичен пиедестал.
Българските протестанти имат своето историческо място и забележителен принос в битките за национално избавление, в битките за освобождението на Македония, за развиването и обособяването на прогресивната просвета и обществено- политическо развиване у нас, както и в развиването на стопанската система ни. Протестантите взимат ефективно присъединяване в организирането на младата българска страна. Много наши министри, държавни чиновници, общественици и учители са възпитани в фамозния Роберт лицей в Цариград – евангелското образователно заведение със забележителна известност.
Първият превод на Библията на съвременен български език
Първият български вестник “Зорница ” е точно протестантски. Приносът на протестантите в България по време на Възраждането ни е обвързван, несъмнено, на първо място с цялостния превод на Библията (1871) на съвременен български език. Както и с разпространяването на християнска и духовна книжнина, цялостната книжовно-просветителска работа, построяването на учебни заведения от съвременен западен вид, които изместват дефинитивно килийните, построяването на просвета и архитектура, които приближават или по-скоро връщат родината ни до западната, към която е принадлежала исторически до Османското иго.
Наред с ролята им на цивилизационни, прозападни фактори, мисионерите и българските протестанти спомагат мощно за запазването и укрепването на българското народностно схващане. По време на погромите при Априлското въстание през 1876 година точно протестантските мисионери и българските протестанти ще провокират с петициите и делегациите си в Западна Европа и Съединени американски щати превръщане на погледа към България. Изнасянето и разгласяването обстоятелствата за кланетата и за самото въстание води до главно преразглеждане на европейското отношение към страната; в резултат на това единствено година и половина по-късно западните сили поддържат дефинитивно политически идеята на българите за национално избавление и самостоятелност, въпреки да се преценяват с съветските и турски ползи при договорите от 1878 в Сан Стефано и Берлин.
Социалната активност е региона, в която още веднъж протестантите вършат първите крачки у нас– първите детски градини и сиропиталища с учебни заведения за деца и юноши до 16 години, гимназиите по западен модел са протестантски. Болници и домове за небогати се построяват и управляват от протестанти. Икономическото и банковото дело се развиват под благотворното въздействие на западния и българския протестантизъм, като финансистите и бизнесмените ни следват преобладаващо в протестантски страни – в швейцарски, немски и британски образователни заведения.
Хенри Ливс, Бенджамин Баркер, доктор Елаяс Ригс, доктор С. Хамлин, Чарлз Морз, доктор Алберт Лонг са измежду най-известните имена на западни протестанти, които в задачата си на Балканите остават вечно свързани с българската историята. С доктор Ригс и доктор Лонг над превода на Библията работят Петко Р. Славейков и Христодул К. Сечанов.
“Най-грамотната книга, що имаме в езика си ”
Преки образци откриваме в интензивните връзки с протестантите на доста български национални будители и общественици, сред които Иван Вазов и Петко Каравелов. Пенчо Славейков написа: “Преводът на Библията туря завършек на езиковата суматоха и на боричкането на всякакви наречия за състезание. “ Ст. Михайловски е не по-малко пряк: “Българският превод на Библията – протестантското издание – е най-грамотната книга, що имаме в езика си. “ А проф. Ив. Шишманов, огромният български културолог и книжовен историк, признавайки изключителните заслуги на протестантските мисионери в културно-просветно отношение, отбелязва нееднократно трудолюбието и скромността им. И обществено насочва апела си до младия мисионер доктор Ригс: “Най-сетне няма ли самичък господин Ригс да се насърчи и опише нам (на необятната общност, бел. ред.) своята толкоз плодовита и многостранна активност? Пред вратата на вечността скромността – тази толкоз висока и рядка добродетел за всеки един млад публичен деятел – се трансформира в недостатък. ”
Борбите за самостоятелна национална черква
Като един от най-важните процеси в историята на българското Възраждане се развива битката на българското общество за основаване на самостоятелна национална черква. Множество исторически проучвания преглеждат разнообразни аспекти на този основен миг в построяването на актуалната българска нация. Но един едва прочут и незадоволително проучен епизод от събитията, свързани с битката за суверенна българска черква, е активността и помощта на протестантските мисионери. А тя не е дребна.
Трети април 1860 година остава в българското национално схващане като Българският Великден. На този ден, при тържествената Великденска работа на българската общественост в Цариград, Иларион Макариополски прогласява независимостта на българската православна черква от Цариградската фанариотска патриаршия. Тази решителна стъпка на българските духовни водачи провокира гневна реакция от страна на Цариградската патриаршия. Тя се обръща към Високата врата с искане Иларион Макариополски и всички, свързани с акцията от 3-ти април, да бъдат заточени. Протестантските мисионери на Балканите с внимание и състрадание наблюдават напъните на българския народ за църковна самостоятелност. През месец ноември 1860 доктор Елаяс Ригс неколкократно упорства пред американския пълномощен министър в Цариград, Джеймс Уилямс, да се застъпи пред Високата врата в отбрана на българската идея. Посланик Уилямс поема ангажимент, дружно със своя английски сътрудник Хенри Бауър да подхващат общи дейности в отбрана на Макариополски и българските православни водачи. Практически на този стадий протестантите се явяват единственият външен фактор, симпатизиращ на българската идея.
Преговори с Евангелския съюз
Към Евангелския съюз в Цариград е отправена молба за договаряния с последна цел присъединението на Българската православна черква като независима част към Евангелския църковен съюз. Тодор Ст. Бурмов, Никола П. Тъпчилещов и доктор Захари Струмски са излъчени като представители на българското църковно-православно придвижване. От страна на мисионерите е излъчен комитет за договарянията в състав доктор Мюлинген, п-р Сахаджян и доктор Е. Ригс. Двете страни изпитват същински благосклонности между тях. В отхвърлянето на фанариотското владичество мисионерите припознават новаторски дух, а българите откровено ценят самостоятелната и безкористна позиция на мисионерите. В резултат на договарянията е направен меморандум, подписан от епископите и свещениците, както и от видни членове на българската православна черква, изпратен от Евангелския съюз до посланиците на протестантските страни в Цариград: Англия, Съединени американски щати, Холандия, Швеция, Дания и Норвегия.
В неговите 10 точки се разказва историята на битката за независима българска черква, обсега и справедливостта на настояванията за такава, като се приканва за неотложни общи дейности в отбрана на една възможна, новосъздадена българска самостоятелна черква, подслонена в Съюза на Евангелските църкви. За следващ път, както сочи развиването на историята на Балканите, съчувствието на протестантските мисионери се разминава с политическите тактики на държавните управления на изброените западни протестантски страни.
Въпреки изказаните благосклонности към българската църковна идея, съответни политически дейности от страна на западните протестантски страни пред Високата врата през есента и зимата 1860 не са подхванати. Очевидно правилата на дипломатичност и ненамеса във вътрешнополитическите проблеми на една суверенна страна, не разрешават на тези страни да съучастват на стремежите за национална и църковна самостоятелност в границите на Османската империя посредством политически напън.
Протестантските мисионери изпращат петицията си и до централния Евангелски съюз в Лондон, чието управление неотложно я разгласява, а ръководителят му Колинг Ърдли изготвя ревю до английския външен министър Джон Ръсел. За страдание и тези старания на мисионерите остават без политически последици. Междувременно натискът върху българските водачи на придвижването доближава връхната си точка.
На 24.02.1861 Цариградският патриарх Йоаким II привиква църковен събор, на който се лишава епископския ранг на българските владици Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски. С този акт е отправено и искане дo султана за тяхното изпращане в изгнание. И този път на страната на българските православни владици са единствено протестантските мисионери. На застъпничеството им за живота на Макариополски, Авксентий и Паисий откликват този път английският, пруският и датският посланици и заточението на тримата православни владици краткотрайно е избегнато.
Как не ставаме част от протестантското изповедание
Българските православни дейци са подготвени да сключат контракт с Евангелския алианс, който да ги разгласи за част от протестантския милиет, като в този контракт виждат един фиктивен акт, обезпечаващ независимостта на Българската черква. Може би един феномен в протестантството като Англиканската евангелска черква, която резервира обрядност и е държавна, оказва помощ да се реализира обща визия. Други образци са били налице с институционализираните като държавни скандинавски лутерански църкви, при които известна обрядност също е налична. Протестантските мисионери на Балканите идват обаче преобладаващо от свободните евангелски, методистки и конгрегационни (конгрешански/презвитериански) църкви. И държат при договарянията на главната дефиниция в контракта за съюза с православните църковни представители. В нея категорично се споделя, че “Светото Писание на Стария и Новия завет е единственото предписание на религия и каузи ”.
С този параграф от контракта де факто се изключват като средство за избавление ритуалите, спомагателните трудове и предания, житията на светците и молитвеното покровителство и ходатайство на светци и Богородица. Българските православни водачи не се вземат решение на такова дефинитивно изповядване само на престижа на Светото Писание и съюзът не се подписва. Препятствие се трансформира в действителност това, което съставлява фундаментът на протестантството, на културата и манталитета на протестантските страни – признаването и позоваването само на Библията като годен престиж – и от тук произлезлите протестантска персонална и обществена нравственос и морал, моторите на прогресивното обществено-политическо и икономическо развиване на Запад.
Борбата за самостоятелна българска православна черква продължава още десетилетие - до издаването на формален ферман за признаването ѝ от Високата врата. Протестантските мисионери в действителност са били на прага на извънреден триумф на своята активност измежду българите – официално целият български народ би станал част от протестантското изповедание, евентуално със своя черква, от вида на посочените към този момент англиканска евангелска или държавно-лутеранските евангелски скандинавски. А може би добра опция, положително решение би представлявал просто един общ съюз от самостоятелни църкви.
Очевидно е обаче, че единствено един номинален резултат, без еднопосочното и само позоваване на престижа на Светото Писание, не отговарял на полезностите на протестантските мисионери. Двете страни не престават да се отнасят с почитание една към друга, само че православните представители също не са били подготвени да се решат на окончателната промяна – т.е. реализиране освен на църковна самостоятелност, а на същинска реформация в богословски и църковно-институционален аспект.
Евангелските църковни дейци виждат на първо място извънреден смисъл в главните учения на протестантската реформаторска идея за християнската религия и живот, и не са подготвени да подценен посланието, на което били чиновници. От тук нататък обаче те не стопират с поддръжката си, а старателно не престават да подкрепят усилието на православните българи за самостоятелна черква, редом на мисионерската си грижата за обособените, обособили се към този момент и разрастващи се български протестантски общности и църкви.
И до през днешния ден остава открит историческият въпрос - както пред протестантите в родината ни, по този начин и пред прогресивните православни християни - с какво ориста на българския народ, неговото национално, културно, икономическо и политическо развиване биха били разнообразни през последните 145 години, в случай че през тези трагични събития православните църковни водачи бяха взели друго решение. Може би едно рационално решение през днешния ден за оптимално доближаване и съдействие, за търсене в междуцърковен разговор на библейско-богословско общото и превъзмогването на исторически зародилите разлики ще даде отговор за идващите 145 години. За църквите и обществото, за духовните, икономическите и политически процеси у нас. За българската Реформация.
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ